коре́м

1. Част от кухината на тялото на човек или животно с храносмилателните органи.

Боли ме коремът.
Голям корем.

2. (преносно) Долната заоблена част на кораб или самолет.

3. (разговорно) Стомах.

На гладен корем.

коремь (Троян., ХVІІ в.) от старобълг. *korьmь/*kъrьmь. Прабългарска дума, свързана с тюрк. *qărïn „корем“, срв. чуваш. хырăм, тур. karın, татар. карын, казах. қарын „корем“.

коремче — съществително име
коремен — прилагателно име Коремна стена.
единствено число множествено число
нечленувана корем кореми
членувана корема коремите
с пълен член коремът —
бройна форма корема
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ко-рем
  • форми мн. коре́ми, (два) коре́ма
Източници