Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Част от кухината на тялото на човек или животно с храносмилателните органи.
Боли ме коремът.
Голям корем.
2. (преносно) Долната заоблена част на кораб или самолет.
3. (разговорно) Стомах.
На гладен корем.
коремь (Троян., ХVІІ в.) от старобълг. *korьmь/*kъrьmь. Прабългарска дума, свързана с тюрк. *qărïn „корем“, срв. чуваш. хырăм, тур. karın, татар. карын, казах. қарын „корем“.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | корем | кореми |
| членувана | корема | коремите |
| с пълен член | коремът | — |
| бройна форма | корема |
|---|