коректу́ра

1. Дейност на коректор.

Правя първа коректура.
Поправих грешките на първа коректура.

2. Лист с набран текст, върху който се поправят печатните и правописните грешки.

Взех коректурите на книгата.
единствено число множествено число
нечленувана коректура коректури
членувана коректурата коректурите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ко-рек-ту-ра
  • форми мн. коректу́ри
Източник