ко́раб

1. Голям плавателен съд (каран отначало с платна, сега с машинен двигател) за пренасяне на хора или товари.

Корабът наближава брега.
Пътнически кораб.

2. Летателен апарат.

Космически кораб.
Корабът кацна на луната.

корабь старобългарски ко́раб

старобълг. корабь πλοῖον, ναῦς (Зогр., Мар., Асем., Сав., Супр., Ман. хр., Добрейшово ев.), корабль (Зогр., Мар., Асем., Сав., Син. пс., Супр., Григ. Наз. 11 в., Слепч. ап., Ман. хр., Добрейшово ев.). Праслав. *korabjь (сърбохърв. ко̏ра̑б, ко̏ра̑баљ, словен. korábelj, чеш., слов. koráb, пол. korab, род. п. -bia, д.-луж. korabje „скелет на кораб“, рус. корабль, укр. корабель, кораб). Старинна заемка от гр. καράβιον, κάραβος „плавателен съд“, първоначално „рак“, или простонароднолат. саrаbus „малка лодка, издълбана от дърво“ (Исидор Севилски, 6 в.), откъдето произлизат ит. саrаvеllа, фр. саrаvеllе, порт. саrаvеlа, исп. саrаbеlа и араб. قارِب [qārib] „лодка“.

корабен — прилагателно име
корабче — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана кораб кораби
членувана кораба корабите
с пълен член корабът —
бройна форма кораба
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ко-раб
  • форми мн. ко́раби, (два) ко́раба
Източници