-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
ко́пче -
1. Пластмасово, метално, кокалено кръгче, приспособено за пришиване към дреха, за да държи прибран някакъв отвор, разрез.
Копчета за блуза.
Скъса ми се копчето.
-
2. Всяко приспособление към механизъм за неговото включване или регулиране, което се върти или натиска.
Копче на радиоапарат.
Копче на звънец.
Копче на бойлер.
диал. копчи, копчета мн.ч. „безопасни игли“, копчило „тока за колан, нещо, с което се закопчава“. Сродни форми: сръб. копча, словен. kopča, рум. copcă, copcie, алб. kopçë, нгр. κόπιτσα, тур. kopça „тока, копче, закопчалка“, унг. kapocs „кука, скоба, копче, панта“. Макар да се смята, че всички форми произлизат от унгарски, предвид интонацията и високата производителност на корена в бълг. език по-вероятно думата е старинна. Срв. писм.-монг. tobči, монг. товч, бурят. tobšo „копче“, джагат. topçak „копче, топче“.
Копче, което се състои от две влизащи една в друга части и е предназначено за вътрешно закопчаване, без декоративна функция.
Метално кръгче, облечено чрез специален уред с плат като дрехата, към която се пришива.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | копче | копчета |
| членувана | копчето | копчетата |