копри́на

1. Нишка, добита от пашкула на копринената буба.

Точа коприна.

2. Конци и тъкан от такива нишки.

Плат от коприна.

3. Изделия от такава тъкан.

Облечена е в коприна.

коприна старобългарски копри́на

старобълг. коприна sericum (Григ. Наз.). Сродни форми: сръб. диал. коприна, старорус. коприна, кропинка, старосръб. копрѣна. Обикновено се смята за производна на коприва с наставка -ѣнъ срв. нем. Nesseltuch „коприна“, Nessel „коприва“. Обаче самата дума коприва се смята за производна на копър, а копърът не се употребява за предене. Неясно. Срв. мъгл.-рум. căprină „козя вълна“ (< лат. caprīna, Capidan: 59) - като трябва да се допусне, че значението е пренесено и върху копринената тъкан. Другата старобълг. дума за коприна, брачина sericum (Ман. хр.) е с тюрко-бълг. произход, срв. чув. пурçăн/порçăн/порçăм „коприна“, старотюрк. barčïn „коприна“.

Като коприна

Мек, жив, приятен за пипане.

Като коприна

Лъскав, блестящ.

Изкуствена коприна

Текстилно влакно, получено по синтетичен начин.

Естествена коприна

Коприна, добита от пашкула на копринената буба.

единствено число множествено число
нечленувана коприна коприни
членувана коприната коприните
  • съществително име, женски род
  • пренасяне коп-ри-на
  • форми само ед.
Източници