-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
копри́на -
1. Нишка, добита от пашкула на копринената буба.
Точа коприна.
-
2. Конци и тъкан от такива нишки.
Плат от коприна.
-
3. Изделия от такава тъкан.
Облечена е в коприна.
коприна старобългарски копри́на
старобълг. коприна sericum (Григ. Наз.). Сродни форми: сръб. диал. коприна, старорус. коприна, кропинка, старосръб. копрѣна. Обикновено се смята за производна на коприва с наставка -ѣнъ срв. нем. Nesseltuch „коприна“, Nessel „коприва“. Обаче самата дума коприва се смята за производна на копър, а копърът не се употребява за предене. Неясно. Срв. мъгл.-рум. căprină „козя вълна“ (< лат. caprīna, Capidan: 59) - като трябва да се допусне, че значението е пренесено и върху копринената тъкан. Другата старобълг. дума за коприна, брачина sericum (Ман. хр.) е с тюрко-бълг. произход, срв. чув. пурçăн/порçăн/порçăм „коприна“, старотюрк. barčïn „коприна“.
Мек, жив, приятен за пипане.
Лъскав, блестящ.
Текстилно влакно, получено по синтетичен начин.
Коприна, добита от пашкула на копринената буба.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | коприна | коприни |
| членувана | коприната | коприните |