копи́то

Дебело и твърдо рогово образувание в края на краката на тревопасни животни, което ги предпазва от нараняване.

Подкованите копита на коня тракат по асфалта.

копыто старобългарски копи́то

От ст.-бълг. копыто ungula, копытьце „вид обувка“ (Mikl.). Праслав. *kopyto - сближава се с *kopati „копая“, но образуването е неясно. Много по-вероятно е да е сродно със ст.-сканд. hōfr, ст.-в.-нем. huof, ст.-инд. śapha-, авест. safa-, осет. sæftæg „копито“ (от *(s)kepHo-/*(s)kopHo-), а дългото u да е вторично (под влияние да *koryto).

копитце — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана копито копита
членувана копитото копитата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне ко-пи-то
  • форми мн. копи́та
Източници