Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
Дебело и твърдо рогово образувание в края на краката на тревопасни животни, което ги предпазва от нараняване.
Подкованите копита на коня тракат по асфалта.
копыто старобългарски копи́то
От ст.-бълг. копыто ungula, копытьце „вид обувка“ (Mikl.). Праслав. *kopyto - сближава се с *kopati „копая“, но образуването е неясно. Много по-вероятно е да е сродно със ст.-сканд. hōfr, ст.-в.-нем. huof, ст.-инд. śapha-, авест. safa-, осет. sæftæg „копито“ (от *(s)kepHo-/*(s)kopHo-), а дългото u да е вторично (под влияние да *koryto).
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | копито | копита |
| членувана | копитото | копитата |