1.

ко́пие

1. (историческо) Вид оръжие от метал — дълга пръчка с остър връх.

Пробождам с копие.

2. Спортен уред — дълга пръчка с остър връх, която се хвърля, мята.

Състезание по хвърляне на копие.

*kopьje праславянски ко́пие

Производно от „копая“.

единствено число множествено число
нечленувана копие копия
членувана копието копията
  • съществително име, среден род
  • пренасяне ко-пие
  • форми мн. ко́пия
Източници

2.

ко́пие

1. Точен препис, снимка на нещо.

Копие на документ.
Правя копие.
Преснимам копие.

2. За произведение на изобразителното изкуство или за ценни предмети — точно повторение на оригинала за фалшифициране или съхраняване.

Правя копие.
Изложени са само копия на картините.
Копие на пръстен.
Не се разпознава копието от оригинала.

3. Точно повторение на нещо.

Тази къща е копие на съседската.

4. (преносно, разговорно) Предмет или човек, който много прилича на друг.

Тя е абсолютно копие на баща си.

copia италиански ко́пие

Обратно образувано от по-старото „копия“, разбрано като множествено число.

Фотокопие

Копие, снимка на текст, направена от копирен апарат.

единствено число множествено число
нечленувана копие копия
членувана копието копията
  • съществително име, среден род
  • форми мн. ко́пия
Източници