координа́ция

1. Съгласуване, създаване на насочено взаимодействие между действия или явления.

Координация на производствените процеси.

2. (специално) В анатомията — съгласуваност по време, последователност и обем на рефлексните процеси в организма, обикновено на двигателната му дейност.

Липсва координация в движенията на крайниците.
единствено число множествено число
нечленувана координация координации
членувана координацията координациите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ко-ор-ди-на-ция
  • форми само ед.
Източник