коопти́рам

(кого) Извършвам кооптация.

Кооптираха го в синдикалния съвет.
кооптиран — прилагателно име Кооптиран член.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице кооптирам кооптираме
второ лице кооптираш кооптирате
трето лице кооптира кооптират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице кооптирах кооптирахме
второ лице кооптира кооптирахте
трето лице кооптира кооптираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице кооптирах кооптирахме
второ лице кооптираше кооптирахте
трето лице кооптираше кооптираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
кооптирай кооптирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кооптирал кооптирала кооптирало кооптирали
членувана кооптиралия кооптиралата кооптиралото кооптиралите
с пълен член кооптиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кооптирал кооптирала кооптирало кооптирали
членувана кооптиралия кооптиралата кооптиралото кооптиралите
с пълен член кооптиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кооптиран кооптирана кооптирано кооптирани
членувана кооптирания кооптираната кооптираното кооптираните
с пълен член кооптираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кооптиращ кооптираща кооптиращо кооптиращи
членувана кооптиращия кооптиращата кооптиращото кооптиращите
с пълен член кооптиращият — — —
Деепричастие
кооптирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне ко-оп-ти-рам
  • форми коопти́раш, несв. и св.
Източник