Източник
-
коня́к -
1. (само единствено число) Силна алкохолна напитка от винен дестилат.
Конякът беше неговата слабост.
-
2. (разговорно) Вид или порция от тази напитка.
Обичам всякакви коняци.
Изпих два коняка в бара.
конячен
— прилагателно име
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | коняк | коняци |
| членувана | коняка | коняците |
| с пълен член | конякът | — |
| бройна форма | коняка |
|---|