ко́нус

1. (специално) В математиката — геометрично тяло с надлъжно сечение равнобедрен триъгълник.

2. Всяко тяло или предмет с такава форма.

конусен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана конус конуси
членувана конуса конусите
с пълен член конусът —
бройна форма конуса
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ко-нус
  • форми мн. ко́нуси, (два) ко́нуса
Източник