контраатаку́вам

(кого, какво) Провеждам контраатака.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице контраатакувам контраатакуваме
второ лице контраатакуваш контраатакувате
трето лице контраатакува контраатакуват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице контраатакувах контраатакувахме
второ лице контраатакува контраатакувахте
трето лице контраатакува контраатакуваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице контраатакувах контраатакувахме
второ лице контраатакуваше контраатакувахте
трето лице контраатакуваше контраатакуваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
контраатакувай контраатакувайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана контраатакувал контраатакувала контраатакувало контраатакували
членувана контраатакувалия контраатакувалата контраатакувалото контраатакувалите
с пълен член контраатакувалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана контраатакувал контраатакувала контраатакувало контраатакували
членувана контраатакувалия контраатакувалата контраатакувалото контраатакувалите
с пълен член контраатакувалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана контраатакуван контраатакувана контраатакувано контраатакувани
членувана контраатакувания контраатакуваната контраатакуваното контраатакуваните
с пълен член контраатакуваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана контраатакуващ контраатакуваща контраатакуващо контраатакуващи
членувана контраатакуващия контраатакуващата контраатакуващото контраатакуващите
с пълен член контраатакуващият — — —
Деепричастие
контраатакувайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне кон-т-ра-а-та-ку-вам
  • форми контраатаку́ваш, несв. и св.
Източник