1.

  • наречие
  • пренасяне кон-т-ра
Източник

2.

ко́нтра

1. (само единствено число) В техниката — устройство за спиране на велосипед и при някои машини.

Натискам контрата на велосипеда.
Давам контра и спирам.

2. (разговорно) При бръснене — в посока, обратна на посоката на косъма.

Удрям си една контра.

3. (разговорно) При игра на карти — последна игра при равен брой точки дотогава.

Хайде да изиграем една контра.

4. Вид плоха на пола.

Ще си ушия пола с две контри.
единствено число множествено число
нечленувана контра контри
членувана контрата контрите
  • съществително име, женски род
  • форми мн. ко́нтри
Източник

3.

ко́нтра

1. (разговорно, пренебрежително) Човек, който по характер е склонен да не се съгласява с другите.

Остави го, той е вечният контра!

2. Контрареволюционер.

единствено число множествено число
нечленувана контра контри
членувана контрата контрите
  • съществително име, мъжки род
  • форми мн. ко́нтри, м. и ж.
Източник