-
ко́нтра -
(разговорно) На противоположното мнение.
Вие правете, каквото искате, аз съм контра.
1. (само единствено число) В техниката — устройство за спиране на велосипед и при някои машини.
2.
1. (само единствено число) В техниката — устройство за спиране на велосипед и при някои машини.
Натискам контрата на велосипеда.
Давам контра и спирам.
2. (разговорно) При бръснене — в посока, обратна на посоката на косъма.
Удрям си една контра.
3. (разговорно) При игра на карти — последна игра при равен брой точки дотогава.
Хайде да изиграем една контра.
4. Вид плоха на пола.
Ще си ушия пола с две контри.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | контра | контри |
| членувана | контрата | контрите |
3.
1. (разговорно, пренебрежително) Човек, който по характер е склонен да не се съгласява с другите.
Остави го, той е вечният контра!
2. Контрареволюционер.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | контра | контри |
| членувана | контрата | контрите |