констата́ция

Установяване на факт или извод.

Правя констатация.
Стигам до констатация.
констативен — прилагателно име Констативен протокол.
единствено число множествено число
нечленувана констатация констатации
членувана констатацията констатациите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне кон-с-та-та-ция
  • форми мн. констата́ции
Източник