Източник
-
констата́ция -
Установяване на факт или извод.
Правя констатация.
Стигам до констатация.
констативен
— прилагателно име
Констативен протокол.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | констатация | констатации |
| членувана | констатацията | констатациите |