конспекти́рам

(какво) Представям като конспект.

Конспектирам статия.
конспектиране — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице конспектирам конспектираме
второ лице конспектираш конспектирате
трето лице конспектира конспектират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице конспектирах конспектирахме
второ лице конспектира конспектирахте
трето лице конспектира конспектираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице конспектирах конспектирахме
второ лице конспектираше конспектирахте
трето лице конспектираше конспектираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
конспектирай конспектирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана конспектирал конспектирала конспектирало конспектирали
членувана конспектиралия конспектиралата конспектиралото конспектиралите
с пълен член конспектиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана конспектирал конспектирала конспектирало конспектирали
членувана конспектиралия конспектиралата конспектиралото конспектиралите
с пълен член конспектиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана конспектиран конспектирана конспектирано конспектирани
членувана конспектирания конспектираната конспектираното конспектираните
с пълен член конспектираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана конспектиращ конспектираща конспектиращо конспектиращи
членувана конспектиращия конспектиращата конспектиращото конспектиращите
с пълен член конспектиращият — — —
Деепричастие
конспектирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне кон-с-пек-ти-рам
  • форми конспекти́раш, несв. и св.
Източник