Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Едногодишно тревисто растение, от чиито стъбла се получава влакно, а от семената му — масло.
Отглеждам коноп.
Обработвам коноп.
2. Влакно или тъкан, добити от това растение.
коноплıа старобългарски коно́п
ст.-бълг. коноплıа cannabis (Кормч.: Уст., Яр.). Праслав.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | коноп | конопи |
| членувана | конопа | конопите |
| с пълен член | конопът | — |
| бройна форма | конопа |
|---|