ко́нница

1. Род войска, съставена от войници на коне.

Конницата е била силна с бързината на придвижването си.

2. Отред от войници на коне.

Изпратиха на помощ една конница.
Конницата на царя.
единствено число множествено число
нечленувана конница конници
членувана конницата конниците
  • съществително име, женски род
  • пренасяне кон-ни-ца
  • форми мн. ко́нници
Източник