Източник
-
ко́нница -
1. Род войска, съставена от войници на коне.
Конницата е била силна с бързината на придвижването си.
-
2. Отред от войници на коне.
Изпратиха на помощ една конница.
Конницата на царя.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | конница | конници |
| членувана | конницата | конниците |