Източник
-
конку́рс -
1. Състезателен изпит в учебно или научно заведение за определяне на най-подготвените между кандидатите.
Явявам се на конкурс.
Спечелвам конкурса.
Пропадам на конкурса.
-
2. Състезание между изпълнители или творци в изкуството или науката за определяне на най-добрите изпълнения или творби.
Конкурс за народни песни.
Конкурс по състезателни танци.
Конкурс по живопис.
Конкурс за разказ.
-
3. Начин за определяне на най-подготвените за някакво място, работа.
Най-добрият кандидат ще се определи чрез конкурс.
конкурсен
— прилагателно име
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | конкурс | конкурси |
| членувана | конкурса | конкурсите |
| с пълен член | конкурсът | — |
| бройна форма | конкурса |
|---|