конвои́рам

(кого) Съпровождам като конвой или като охрана.

Конвоирам задържаните.

convoyer френски конвои́рам

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице конвоирам конвоираме
второ лице конвоираш конвоирате
трето лице конвоира конвоират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице конвоирах конвоирахме
второ лице конвоира конвоирахте
трето лице конвоира конвоираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице конвоирах конвоирахме
второ лице конвоираше конвоирахте
трето лице конвоираше конвоираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
конвоирай конвоирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана конвоирал конвоирала конвоирало конвоирали
членувана конвоиралия конвоиралата конвоиралото конвоиралите
с пълен член конвоиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана конвоирал конвоирала конвоирало конвоирали
членувана конвоиралия конвоиралата конвоиралото конвоиралите
с пълен член конвоиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана конвоиран конвоирана конвоирано конвоирани
членувана конвоирания конвоираната конвоираното конвоираните
с пълен член конвоираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана конвоиращ конвоираща конвоиращо конвоиращи
членувана конвоиращия конвоиращата конвоиращото конвоиращите
с пълен член конвоиращият — — —
Деепричастие
конвоирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне кон-во-и-рам
  • форми конвои́раш, несв. и св.
Източници