Източник
-
конве́йер -
1. Съоръжение с непрекъснато движеща се лента, чрез която се пренасят товари или се придвижват изделия по време на своето производство.
Колите се сглобяват на конвейер.
В консервната промишленост се работи на конвейера.
-
2. (преносно) Дейност, при която процесите са свързани и непрекъснати.
-
3. (преносно, пренебрежително) Правене на еднообразни произведения, обикновено на литературата и изкуството, без оригиналност и естетически качества.
Пише книги на конвейер.
конвейерен
— прилагателно име
Конвейерно производство.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | конвейер | конвейери |
| членувана | конвейера | конвейерите |
| с пълен член | конвейерът | — |
| бройна форма | конвейера |
|---|