Източник
-
кона́к -
1. (историческо) Преди Освобождението — турско полицейско и административно управление в градовете.
Долагам в конака.
Викат го в конака.
-
2. (разговорно) Място за преспиване при пътуване в друго селище.
В Пловдив имам конак — у една приятелка.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | конак | конаци |
| членувана | конака | конаците |
| с пълен член | конакът | — |
| бройна форма | конака |
|---|