кона́к

1. (историческо) Преди Освобождението — турско полицейско и административно управление в градовете.

Долагам в конака.
Викат го в конака.

2. (разговорно) Място за преспиване при пътуване в друго селище.

В Пловдив имам конак — у една приятелка.
единствено число множествено число
нечленувана конак конаци
членувана конака конаците
с пълен член конакът —
бройна форма конака
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ко-нак
  • форми мн. кона́ци, (два) кона́ка
Източник