комуника́ция

1. Пътища за съобщения, връзки (транспортни линии, телефон, радио, телевизия).

2. (само единствено число) Актът на свързване.

3. (специално) В езикознанието — езиково общуване между лица.

communicatio латински „съобщение“ комуника́ция

От лат. communicatio „съобщение“, „предаване“ през фр. communication и рус. коммуникация.

комуникационен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана комуникация комуникации
членувана комуникацията комуникациите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ко-му-ни-ка-ция
  • форми мн. комуника́ции
Източници