компози́ция

1. Структура, подреждане и съчетаване на частите на литературно, научно произведение или на произведение на изкуството.

2. Произведение на музиката, балета, архитектурата и други.

Музикална композиция.
Скулптурна композиция.

3. Теорията за хармонично съчетаване на елементите в музиката, живописта, балета и други, както и учебният предмет.

Изучавам композиция.
Преподавател по композиция.

4. Скачени един за друг вагони, свързани с локомотив.

Влакова композиция.
композиционен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана композиция композиции
членувана композицията композициите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ком-по-зи-ция
  • форми мн. компози́ции
Източник