компила́ция

1. (само единствено число) Съставяне на книга по чужди книги.

2. Съчинение, което не е оригинално дело на своя автор — съдържа чужди изводи без посочване на авторите им.

компилативен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана компилация компилации
членувана компилацията компилациите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ком-пи-ла-ция
  • форми мн. компила́ции
Източник