коми́н

1. Иззидан отвор, който преминава през сграда и се издига на покрива, за отвеждане на дим от печка.

Комините на къщите димят.
На комина е кацнала птица.

2. Подобен иззидан отвор към промишлена сграда, парова централа и други.

Заводски комин.

стара заемка от балк.-лат. caminus „огнище“. Виж камина.

Пуша като комин

Пуша много (цигари).

коминче — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана комин комини
членувана комина комините
с пълен член коминът —
бройна форма комина
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ко-мин
  • форми мн. коми́ни, (два) коми́на
Източници