командиро́вка

1. Пътуване за изпълнение на служебна задача извън населеното място на учреждението или в чужбина.

Отивам в командировка.
Често ме изпращат в командировка.

2. (разговорно) Писмена заповед за такава задача; командировъчно.

3. (разговорно) Парични средства, предоставени служебно за такова пътуване; командировъчни.

Получих командировките за пътуването в Солун.
командировъчен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана командировка командировки
членувана командировката командировките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ко-ман-ди-ров-ка
  • форми мн. командиро́вки
Източник