ко́ма

(специално) В медицината — пълно безсъзнание с отслабени реакции към външни дразнения.

Изпадам в кома.
Излизам от кома.
Той е в кома от два дни.
единствено число множествено число
нечленувана кома коми
членувана комата комите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ко-ма
  • форми само ед.
Източник