Източник
-
ко́ма -
(специално) В медицината — пълно безсъзнание с отслабени реакции към външни дразнения.
Изпадам в кома.
Излизам от кома.
Той е в кома от два дни.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | кома | коми |
| членувана | комата | комите |