колча́н

(историческо) В миналото — торбичка за носене на стрели.

Думата е с интересна история, тъй като преминава с течение на времето от вече изчезналия волжкобългарски до съвременния дунавскобългарски. < рус. колчан < тат. калчан < волжкобълг. *xalčan. Тюркски съответствия с преход l > š: старотюрк. qeš, якут. кеhех „колчан“.

единствено число множествено число
нечленувана колчан колчани
членувана колчана колчаните
с пълен член колчанът —
бройна форма колчана
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне кол-чан
  • форми мн. колча́ни, (два) колча́на
Източници