-
Читанка
-
Уикиречник (англ.) (CC BY-SA 4.0)
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
кола́ -
1. Превозно средство с четири колелета, теглено от кон, магаре, волове.
По улицата тракат коли.
Натоварвам колата със сено.
-
2. Автомобил.
Каква марка кола си купи?
-
3. Количество товар, което се побира в една кола.
коло старобългарски кола́
старобълг. коло, род.п. колесе τροχός, ἅμαξα „колело, талига“ (Супр.). Слав. *kolo, род.п. -ese - стара es-основа (срв. колесник), сродна със старопрус. -kеlаn в maluna-kelan „мелнично колело“, старогр. πόλος „ос“ (*kwolos), старосканд. hvel, староангл. hvéohl „колело“, старогр. πολέω „движа се в кръг“, староинд. cárati „блуждае, движи се“. С удвояване на основата са лит. kaklas „шия“ (букв. „въртяща се“), староинд. cakrás, авест. čахrа-, старогр. κύκλος „колело“, тохар. kukäl/kokale „талига“ (*kwe-kwl-o-).
(разговорно) Не обръщам внимание на нещо, гледам си работата и живота.
(разговорно) Умея да се защитя.
(разговорно) Водя се по нечий ум, подвеждам се.
Автомобил за няколко пътници.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | кола | коли |
| членувана | колата | колите |