кой

1. (като съществително име) Във въпрос за лице (рядко — предмет) без оглед на пола му.

Кой влезе?
На кого да дам книгата?
Кого питаш — мене или нея?

2. (разговорно, като съществително име) Във въпрос за лице от съответния род и число.

Кои бяха скъсани на изпита?
С коя е бил на екскурзията, знаеш ли?

3. (като прилагателно име) При въпрос, който изисква идентификация на лицето или предмета.

На кой стол седеше — на този ли?
С кое момиче ходи на кино — с Росица ли?

4. (като съюз) За въвеждане на подчинено изречение.

Чудя се с кого да изляза.
Не можах да разбера в кой град си живял преди.
Кой да е

Някой, без значение кой; който и да е.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
кой коя кое кои
винителен кого
дателен, предложна форма кого
  • въпросително местоимение
  • пренасяне кой
  • форми коя́, кое́, мн. кои́, въпр. мест.
Източник