козиру́вам

1. (на кого) Отдавам чест с вдигане на дясната ръка до козирката на фуражка.

2. (на кого, преносно) Подчинявам се, покорявам се безропотно.

Козирувал е на всички и е бил добре.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице козирувам козируваме
второ лице козируваш козирувате
трето лице козирува козируват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице козирувах козирувахме
второ лице козирува козирувахте
трето лице козирува козируваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице козирувах козирувахме
второ лице козируваше козирувахте
трето лице козируваше козируваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
козирувай козирувайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана козирувал козирувала козирувало козирували
членувана козирувалия козирувалата козирувалото козирувалите
с пълен член козирувалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана козирувал козирувала козирувало козирували
членувана козирувалия козирувалата козирувалото козирувалите
с пълен член козирувалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана козируващ козируваща козируващо козируващи
членувана козируващия козируващата козируващото козируващите
с пълен член козируващият — — —
Деепричастие
козирувайки
  • непреходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне ко-зи-ру-вам
  • форми козиру́ваш, несв. и св.
Източник