Източник
-
козиру́вам -
1. (на кого) Отдавам чест с вдигане на дясната ръка до козирката на фуражка.
-
2. (на кого, преносно) Подчинявам се, покорявам се безропотно.
Козирувал е на всички и е бил добре.
Сегашно време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | козирувам | козируваме |
| второ лице | козируваш | козирувате |
| трето лице | козирува | козируват |
Минало свършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | козирувах | козирувахме |
| второ лице | козирува | козирувахте |
| трето лице | козирува | козируваха |
Минало несвършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | козирувах | козирувахме |
| второ лице | козируваше | козирувахте |
| трето лице | козируваше | козируваха |
Повелително наклонение
| единствено число | множествено число |
|---|---|
| козирувай | козирувайте |
Минало свършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | козирувал | козирувала | козирувало | козирували |
| членувана | козирувалия | козирувалата | козирувалото | козирувалите |
| с пълен член | козирувалият | — | — | — |
Минало несвършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | козирувал | козирувала | козирувало | козирували |
| членувана | козирувалия | козирувалата | козирувалото | козирувалите |
| с пълен член | козирувалият | — | — | — |
Сегашно деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | козируващ | козируваща | козируващо | козируващи |
| членувана | козируващия | козируващата | козируващото | козируващите |
| с пълен член | козируващият | — | — | — |
Деепричастие
| козирувайки |