козе́л

1. Мъжка коза.

2. (преносно, пренебрежително) Застаряващ похотлив мъж.

козьлъ старобългарски козе́л

старобълг. козьлъ χίμαρος (Син. тр., Супр., Слепч. ап.), козелъ (Ман. хр.), от коза със старинен суф. -ьлъ. Сравни интересната дума ст.-бълг. козьлогласованиє „трагическа случка, печална сцена“ (Григ. Наз. ХІ в., Слепч. ап.), буквален превод на гр. τραγωδία от τραγος „козел“.

  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ко-зел
  • форми мн. козли́, (два) козе́ла
Източници