Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Мъжка коза.
2. (преносно, пренебрежително) Застаряващ похотлив мъж.
козьлъ старобългарски козе́л
старобълг. козьлъ χίμαρος (Син. тр., Супр., Слепч. ап.), козелъ (Ман. хр.), от коза със старинен суф. -ьлъ. Сравни интересната дума ст.-бълг. козьлогласованиє „трагическа случка, печална сцена“ (Григ. Наз. ХІ в., Слепч. ап.), буквален превод на гр. τραγωδία от τραγος „козел“.