ковчежничество

1. (остаряло) само ед. ч. Служба, работа на ковчежник.

2. Местен клон на Народната банка в Царство България в първите десетилетия след Освобождението от Османската империя, където се извършват касови операции.

3. Сградата, в която се помещава този клон.

4. Касова служба в учреждение, ведомство.

5. Дирекция „Ковчежничество“ в Българска народна банка.

единствено число множествено число
нечленувана ковчежничество ковчежничества
членувана ковчежничеството ковчежничествата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне ков-чеж-ни-чес-т-во
Източници