кова́ч

1. Занаятчия, който прави или поправя изделия от метал.

Този ковач кове подкови и други железа.

2. Занаятчия, който подковава добитък; налбантин.

ковачь старобългарски кова́ч

ст.-бълг. ковачь χαλκεύς (Слепч. ап., Ман. хр.). От кова с наставка за професии -ачь.

единствено число множествено число
нечленувана ковач ковачи
членувана ковача ковачите
с пълен член ковачът —
бройна форма ковача
звателна форма ковачо
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ко-вач
  • форми мн. кова́чи
Източници