Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Занаятчия, който прави или поправя изделия от метал.
Този ковач кове подкови и други железа.
2. Занаятчия, който подковава добитък; налбантин.
ковачь старобългарски кова́ч
ст.-бълг. ковачь χαλκεύς (Слепч. ап., Ман. хр.). От кова с наставка за професии -ачь.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | ковач | ковачи |
| членувана | ковача | ковачите |
| с пълен член | ковачът | — |
| бройна форма | ковача |
|---|---|
| звателна форма | ковачо |