коби́лица

1. (историческо) Дъгообразно извито дърво с длабове в двата края, което се е поставяло на рамото за носене на бакъри, кофи.

2. Високо дърво с чатал, за който е закрепен прътът на кофата, с която се вади вода от кладенец.

3. Лост на везни.

4. (специално) В техниката — устройство с такава форма.

Производна на старобълг. къбьлъ „ведро“. Праслав. *kъbьlъ < герм. *kubil: ст.в.нем. miluh-chubili „ведро за доене“, ср.в.нем. kübel „ведро“ < лат. cupellum.

единствено число множествено число
нечленувана кобилица кобилици
членувана кобилицата кобилиците
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ко-би-ли-ца
  • форми мн. коби́лици
Източници