коби́ла

1. Женската на коня.

Извеждам кобилата на двора.

2. (преносно, разговорно, пренебрежително) Висока и груба жена.

кобыла старобългарски коби́ла

ст.-бълг. кобыла ἵππος (Супр., Ман. хр.), кобъıлнъıи „кобилешки“ (Ман. хр.). Праслав. *kobyla, в очевидна връзка с лат. caballus „работен кон, кранта“ (срвек. лат. cabo, cabonis „кон“ е глоса, вторично образувана от caballus), ст.-гръц. глоса καβάλλης ἐργάτης ἵππος „работен кон“ (Хезихий), етноним Καβαλεῖς, Καβηληες в района на р. Меандър, ЛИ Καβαλλας (Ефес) и с тракийското МИ Καβύλη (*kabūle) „Ямбол“, както и с малоазийската (фригийска) богиня Κύβελη „Кибела“,чието име се приема, че означава „планина“ (срв. планина Κύβελα в Мала Азия). Така че понятието *kobyla може да означава „планински (кон)“. За повече вижЭССЯ т. Х: стр. 93-98. Понятието се е разпространило и на Изток: перс. kаvаl „бърз кон“, ср.-тюрк. käväl „жребец“ (Махмуд ал-Кашгари).

кобилешки — прилагателно име Кобилешко мляко.
единствено число множествено число
нечленувана кобила кобили
членувана кобилата кобилите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ко-би-ла
  • форми мн. коби́ли
Източници