-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
кни́га -
1. Печатно (или старинно ръкописно) произведение, състоящо се от свързани и подвързани листове с изписан текст.
Чета книга.
Купих си нова книга.
-
2. Литературно или научно съчинение, оформено като печатно произведение.
Книгата “Под игото”.
Книга със стихотворения.
-
3. Ръкопис на литературно или научно съчинение.
Завърших книгата и я предадох за печат.
-
4. Голяма тетрадка, обикновено с разграфени страници, за водене на сметки, за решения, за описване на документи и други.
-
5. (разговорно) Учебник.
Днес трябва да нося много книги на училище.
-
6. (остаряло) Хартия.
Уви сиренето в дебела книга.
-
7. (специално) В анатомията — трети дял на стомаха у преживни животни.
-
8. (само множествено число) Ценни книжа.
Днес книгите на тази банка не се продават.
кънигы старобългарски „букви, книга, нещо написано“ кни́га
старобълг. кънигы „букви, книга, нещо написано“ (Зогр., Мар., Асем., Син. пс., Супр.). Праслав. *kъňigy (pl.tantum) „книга, буква, писмо, азбука“, унг. könyv „книга“, зап-осет. кинугæ „книга, рисунка“ са от тюркобълг. *küňig, срв. ст.-уйг. küin „свитък“, küin bitig „книга“ (букв. „свитък-писмо“), мандж. gowanse „книга, свитък“ (~гьоан-дзи), джурджен. kiuen-tsi „копринена тъкан“ < кит. 卷 (kwén) „свитък“. Заета от волжко-бълг. *küniv (> старочув. кӳнĕ „везба“, кӳнчĕк „везба на женска риза с форма на розетка“) в морд. конëв [koňov] „хартия“. Асир. kunukku, армен. kənik „печат“ нямат никакво отношение към *kъňigy „книга“, тъй като книгопечатането се появява в Европа едва през ХV в. Вероятният развой на значението е „свитък (с калиграфска украса)“ > „украса или надпис на различен носител“/„рисунка, везба“ > „писмен знак, писмо, буква“.
Книга, която се чете непрекъснато.
Книга със сведения за редки и изчезващи растения и животни в света.
Обявяват ме за специална защита заради опасност от изчезването ми.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | книга | книги |
| членувана | книгата | книгите |