кля́кам

1. Снишавам се, като свивам краката си в коленете.

2. (преносно, разговорно) Оставам без сили, сломен съм.

Клекна и не може да продължи работата.

3. (преносно, разговорно) Отстъпвам, предавам се, съгласявам се след дълго настояване.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице клякам клякаме
второ лице клякаш клякате
трето лице кляка клякат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице кляках клякахме
второ лице кляка клякахте
трето лице кляка клякаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице кляках клякахме
второ лице клякаше клякахте
трето лице клякаше клякаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
клякай клякайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана клякал клякала клякало клякали
членувана клякалия клякалата клякалото клякалите
с пълен член клякалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана клякал клякала клякало клякали
членувана клякалия клякалата клякалото клякалите
с пълен член клякалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана клякащ клякаща клякащо клякащи
членувана клякащия клякащата клякащото клякащите
с пълен член клякащият — — —
Деепричастие
клякайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне кля-кам
  • форми кля́каш, несв. и кле́кна, св.
Източник