кло́пам

1. Хлопам, удрям, звъня.

2. (за квачка) издава особени звуци.

3. (за кълвач) чука, тропа по дърво.

4. Тропам на врата, за да ми отворят.

Звукоподражателен глагол: сръб. клопати „тропам“, жарг. „ям“ (бълг. кльопам), словен. klopati, klopljem „клопам, бия“, чеш. klopati, klopu „удрям“, слов. klopať, klopem „чукам, бия“, пол. kłopać się „безпокоя (се)“. С друга отгласна степен: клепам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице клопам клопаме
второ лице клопаш клопате
трето лице клопа клопат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице клопах клопахме
второ лице клопа клопахте
трето лице клопа клопаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице клопах клопахме
второ лице клопаше клопахте
трето лице клопаше клопаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
клопай клопайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана клопал клопала клопало клопали
членувана клопалия клопалата клопалото клопалите
с пълен член клопалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана клопал клопала клопало клопали
членувана клопалия клопалата клопалото клопалите
с пълен член клопалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана клопан клопана клопано клопани
членувана клопания клопаната клопаното клопаните
с пълен член клопаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана клопащ клопаща клопащо клопащи
членувана клопащия клопащата клопащото клопащите
с пълен член клопащият — — —
Деепричастие
клопайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне кло-пам
Източници