Източник
-
клини́чен -
1. Който се отнася до клиника.
Клиничен лекар.
-
2. В медицината — който се установява чрез преки наблюдения над болния.
Клинични признаци.
-
3. В медицината — който има признаците на дадено заболяване.
Клинична язва.
Клинична картина
Особености на заболяване.
Клинична смърт
Състояние с признаци на смърт, но със запазена жизнеспособност на тъканите.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | клиничен | клинична | клинично | клинични |
| членувана | клиничния | клиничната | клиничното | клиничните |
| с пълен член | клиничният | — | — | — |