клини́чен

1. Който се отнася до клиника.

Клиничен лекар.

2. В медицината — който се установява чрез преки наблюдения над болния.

Клинични признаци.

3. В медицината — който има признаците на дадено заболяване.

Клинична язва.
Клинична картина

Особености на заболяване.

Клинична смърт

Състояние с признаци на смърт, но със запазена жизнеспособност на тъканите.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана клиничен клинична клинично клинични
членувана клиничния клиничната клиничното клиничните
с пълен член клиничният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне кли-ни-чен
  • форми клини́чна, клини́чно, мн. клини́чни
Източник