клеча́

1. Стоя със свити в коленете крака, без да допирам с тяло земята.

По улиците клечат деца и си играят на нещо.

2. (преносно, разговорно) Стоя дълго и безплодно някъде; вися.

Всеки ден клеча в съвета и нищо не мога да уредя.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице клеча клечим
второ лице клечиш клечите
трето лице клечи клечат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице клечах клечахме
второ лице клеча клечахте
трето лице клеча клечаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице клечах клечахме
второ лице клечеше клечахте
трето лице клечеше клечаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
клечи клечете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана клечал клечала клечало клечали
членувана клечалия клечалата клечалото клечалите
с пълен член клечалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана клечал клечала клечало клечали
членувана клечалия клечалата клечалото клечалите
с пълен член клечалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана клечащ клечаща клечащо клечащи
членувана клечащия клечащата клечащото клечащите
с пълен член клечащият — — —
Деепричастие
клечейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне кле-ча
  • форми клечи́ш, мин. св. клеча́х, мин. прич. клеча́л, несв.
Източник