кла́ница

1. Специално място, оборудвано и предназначено за клане на добитък.

Градската кланица.
Чикагските кланици.

2. (преносно) Масово клане или убиване (при война, революция и други).

единствено число множествено число
нечленувана кланица кланици
членувана кланицата кланиците
  • съществително име, женски род
  • пренасяне кла-ни-ца
  • форми мн. кла́ници
Източник