клакьо́р

1. Наето срещу заплащане лице да ръкопляска или да освирква публични изяви.

Клакьорите от първия ред бяха много шумни.

2. (преносно) Лице, което с користни цели одобрява или възхвалява.

Клакьори на властта.
единствено число множествено число
нечленувана клакьор клакьори
членувана клакьора клакьорите
с пълен член клакьорът —
бройна форма клакьора
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне кла-кьор
  • форми мн. клакьо́ри
Източник