Източник
-
клакьо́р -
1. Наето срещу заплащане лице да ръкопляска или да освирква публични изяви.
Клакьорите от първия ред бяха много шумни.
-
2. (преносно) Лице, което с користни цели одобрява или възхвалява.
Клакьори на властта.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | клакьор | клакьори |
| членувана | клакьора | клакьорите |
| с пълен член | клакьорът | — |
| бройна форма | клакьора |
|---|