-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
кла́денец -
1. Дълбока, иззидана по края дупка, оградена за обезопасяване, от която се черпи вода с кофа, окачена на специално устройство.
Във всеки двор по селата има кладенец.
Вадя вода от кладенец.
-
2. Дупка за извличане на петрол.
Петролни кладенци.
кладеньць старобългарски кла́денец
старобълг. кладеньць (ХІІ в.), кладѧѕь (Син. тр.), прил. кладѧжьныи (Шестоднев). Първата старобълг. форма и бълг. кладенец, както и др. южнослав. форми са новообразувани от клада, т.е. „извор, на който е сложена клада, за де не се мърси водата“, срв. имена на извори Пън, Качка, Дънер и др. Втората форма *koldędzь е преобразувана от старогерм. (гот.) *kalding (срв. шв. местн. н. Källingе от källa, дат. kildе „извор“, фин.-шв. Käldinge) от *kaldiōn (> фин. kaltio „извор“), староисл. kelda „извор“, производни на гот. kalds „студен“ с наставка -ец. Предвид отсъствието на думата от западнослав. езици може да се смята, че тя е диалектно новообразувание в праслав., отрадено в старорус. колодязь (> рус. колодец, укр. колодязь, белорус. колодзезь) и в старобълг.
Тръбен кладенец за черпене на подземни води.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | кладенец | кладенци |
| членувана | кладенеца | кладенците |
| с пълен член | кладенецът | — |
| бройна форма | кладенеца |
|---|