кла́денец

1. Дълбока, иззидана по края дупка, оградена за обезопасяване, от която се черпи вода с кофа, окачена на специално устройство.

Във всеки двор по селата има кладенец.
Вадя вода от кладенец.

2. Дупка за извличане на петрол.

Петролни кладенци.

кладеньць старобългарски кла́денец

старобълг. кладеньць (ХІІ в.), кладѧѕь (Син. тр.), прил. кладѧжьныи (Шестоднев). Първата старобълг. форма и бълг. кладенец, както и др. южнослав. форми са новообразувани от клада, т.е. „извор, на който е сложена клада, за де не се мърси водата“, срв. имена на извори Пън, Качка, Дънер и др. Втората форма *koldędzь е преобразувана от старогерм. (гот.) *kalding (срв. шв. местн. н. Källingе от källa, дат. kildе „извор“, фин.-шв. Käldinge) от *kaldiōn (> фин. kaltio „извор“), староисл. kelda „извор“, производни на гот. kalds „студен“ с наставка -ец. Предвид отсъствието на думата от западнослав. езици може да се смята, че тя е диалектно новообразувание в праслав., отрадено в старорус. колодязь (> рус. колодец, укр. колодязь, белорус. колодзезь) и в старобълг.

Артезиански кладенец

Тръбен кладенец за черпене на подземни води.

единствено число множествено число
нечленувана кладенец кладенци
членувана кладенеца кладенците
с пълен член кладенецът —
бройна форма кладенеца
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне кла-де-нец
  • форми мн. кла́денци, (два) кла́денеца
Източници