кирли́в

1. За част на тялото, за бельо и други — който има кир, мръсен.

2. (преносно, пренебрежително) Некачествен, нищожен, калпав.

Изваждам/извадя кирливите ризи (на някого)

(разговорно) Разкривам пред всички неуредици, нечисти дела.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кирлив кирлива кирливо кирливи
членувана кирливия кирливата кирливото кирливите
с пълен член кирливият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне кир-лив
  • форми кирли́ва, кирли́во, мн. кирли́ви
Източник