Източник
-
кирли́в -
1. За част на тялото, за бельо и други — който има кир, мръсен.
-
2. (преносно, пренебрежително) Некачествен, нищожен, калпав.
Изваждам/извадя кирливите ризи (на някого)
(разговорно) Разкривам пред всички неуредици, нечисти дела.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | кирлив | кирлива | кирливо | кирливи |
| членувана | кирливия | кирливата | кирливото | кирливите |
| с пълен член | кирливият | — | — | — |