кибри́т

1. (само единствено число) Клечици със запалително вещество в края, предназначени за лесно запалване.

2. Кутийка с такива клечици.

Купих два кибрита.
кибритен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана кибрит кибрити
членувана кибрита кибритите
с пълен член кибритът —
бройна форма кибрита
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне киб-рит
  • форми мн. кибри́ти, (два) кибри́та
Източник