Източник
-
кибри́т -
1. (само единствено число) Клечици със запалително вещество в края, предназначени за лесно запалване.
-
2. Кутийка с такива клечици.
Купих два кибрита.
кибритен
— прилагателно име
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | кибрит | кибрити |
| членувана | кибрита | кибритите |
| с пълен член | кибритът | — |
| бройна форма | кибрита |
|---|