кеф

разговорно

1. Удоволствие, доволство, спокойствие.

Гледам си кефа.

2. Добро настроение.

Сега съм на кеф.
Не му разваляй кефа с това мърморене.

3. Воля, желание.

Не си ми господар на кефа.

1. Арабизъм.

Имам кеф (за нещо)

(разговорно) Имам желание да правя нещо.

Става/стане ми кеф

(разговорно) Прави ми удоволствие.

Гледай си кефа!

(грубо) Не се грижи за мене, гледай себе си!

единствено число множествено число
нечленувана кеф кефове
членувана кефа кефовете
с пълен член кефът —
бройна форма кефа
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне кеф
  • форми ке́фът, ке́фа, само ед.
Източници