ка́шлям

1. Изкарвам силна струя въздух от устата с характерен шум поради заболяване на дихателните органи.

2. (преносно) За машина, мотор — издавам шум като при кашлица, давя се.

Моторът започна да кашля.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице кашлям кашляме
второ лице кашляш кашляте
трето лице кашля кашлят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице кашлях кашляхме
второ лице кашля кашляхте
трето лице кашля кашляха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице кашлях кашляхме
второ лице кашляше кашляхте
трето лице кашляше кашляха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
кашляй кашляйте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кашлял кашляла кашляло кашляли
членувана кашлялия кашлялата кашлялото кашлялите
с пълен член кашлялият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кашлял кашляла кашляло кашляли
членувана кашлялия кашлялата кашлялото кашлялите
с пълен член кашлялият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кашлящ кашляща кашлящо кашлящи
членувана кашлящия кашлящата кашлящото кашлящите
с пълен член кашлящият — — —
Деепричастие
кашляйки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне каш-лям
  • форми ка́шляш, несв.
Източник
кашлям се

(разговорно) Кашлям леко, покашлям се, обикновено за да дам знак за нещо.

  • възвратен глагол