1.

ка́ша

1. Ястие от сварено с вода или мляко брашно.

Пиле с каша.

2. Гъста смес от еднородни частици (смлени плодове, зеленчуци и други).

В този цех сипват кашата в бурканите и ги затварят.
Машината излива циментовата каша в кофража.

3. (преносно, разговорно) Безредие, неразбория, хаос.

Каква каша е в тази стая!
Пак стават някакви каши в катедрата.

кашица старобългарски „каша“ ка́ша

ст.-бълг. кашица „каша“ (Син. тр.). Сродни форми: сърбохърв. каша „каша, ядене от варени зърнени култури, компот“, словен. kaša, чеш. káše „каша, пюре“, слов. kаšа „олющено, натрошено жито, булгур“, пол. kasza „булгур, олющено жито“, г.-луж. kаšа „каша“, полаб. ťösör „булгур“, ст.-рус. каша „ядене от булгур, овесена каша“, рус., укр. каша „различни видове ястия от варено жито“. Първоначално означава „олющени или натрошени зърна, булгур“ (срв. рус., укр. диал. кашка „хайвер“) със специализация на значението „ястие от варени зърна“. Срв. удм. кöжи „грах“.

Забърквам/забъркам каша

Предизвиквам недоразумения, заплетено положение.

Забърквам се/забъркам се в каша

Замесвам се в нещо нередно.

кашичка — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана каша каши
членувана кашата кашите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ка-ша
  • форми мн. ка́ши
Източници

2.

каша́

Мек вълнен плат с мъхеста повърхност.

единствено число множествено число
нечленувана каша каши
членувана кашата кашите
  • съществително име, женски род
  • форми само ед.
Източник