Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Който има качул.
2. Който има качулка.
Прилаг. на -atъ от качул „снопче пера по главата на птица, щръкнал израстък на главата на животно; шапчица“.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | качулат | качулата | качулато | качулати |
| членувана | качулатия | качулатата | качулатото | качулатите |
| с пълен член | качулатият | — | — | — |