качула́т

1. Който има качул.

2. Който има качулка.

Прилаг. на -atъ от качул „снопче пера по главата на птица, щръкнал израстък на главата на животно; шапчица“.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана качулат качулата качулато качулати
членувана качулатия качулатата качулатото качулатите
с пълен член качулатият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ка-чу-лат
  • форми качула́та, качула́то, мн. качула́ти
Източници